1.09.2011 г., 20:39 ч.
Открадвам си мъничко лято
Разплака се времето с жълти сълзи,
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички
тъга в красотата си носят.
Обагрени в тъжното жълто сме всички-
тъжни.. без нечия чужда намеса.
Заспива Вселената в тишината на времето,
с последния звук на прелетно ято.
Открадвам от туй мигновение цялото
една малка мечта и… мъничко лято.
© Някоя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах
-
Ах че хубаво!Малко тъга носи стихът ти, но пък много ми въздейства!
-
Всеки приема изкуството, както го разбира, както му харесва. За това е изкуство. Благодаря
-
И аз,и аз
Чудничко е! -
Носталгично е. Харесах, харесах! Поздравления!
-
Ама... жълти сълзи ли? Като златен дъжд?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но все още топли септемврийското слънце". Тези думи ми помогнаха за изграждане на картината "Лятото си взема сбогом". Много ми допадна твоето олицетворение. Благодаря! Впоследствие реших да публикувам и аз някои мои неща.