15 jul 2008, 11:43

Открито 

  Poesía
500 0 4

  Открито

 

Като книга разтвори се,

всеки ред ми покажи,

да ме убеждаваш

не мори се,

нека аз

обгърна те с очи!

Не унивай!

Бъди жена!

Бъди вълчица!

Народи си куп дечица!

Щастието наплоди!

Бъди за тях звездица,

затуй родена си ми ти!

Животът ад е!
Когато все се питаш
и след други
трохите за себе си
ти смиташ!

Когато, като пчела,

за меда  облиташ,

а друг го взема!

Това си е дилема!

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е макар и тъжничко.Поздрави!
  • ...Когато, като пчела,
    за меда облиташ,
    а друг го взема!
    Това си е дилема!
    Мдааа, тъжна истина!Чудесен стих!Наистина открито и откровено!Поздравления!!!
  • Хубаво е когато жената може да бъде и майка и вълчица, и... разни други фантазии...
    Успяваш винаги с няколко думи да провокираш хиляди размисли...
    Усмивки за теб!
  • Тъжна дилема, Пещерски!!!
    Но се научих от трохите да си спретна залък!!!Докато някой сбъдне очи!!!За да види!!!
    Прекрасен стих, след който оставяш много въпросителни!!!
    Поздравче!!!
Propuestas
: ??:??