Открито

15.07.2008 г., 11:43 ч.

Поезия

494 0 4

Открито

Като книга разтвори се,

всеки ред ми покажи,

да ме убеждаваш

не мори се,

нека аз

обгърна те с очи!

Не унивай!

Бъди жена!

Бъди вълчица!

Народи си куп дечица!

Щастието наплоди!

Бъди за тях звездица,

затуй родена си ми ти!

Животът ад е!
Когато все се питаш
и след други
трохите за себе си
ти смиташ!

Когато, като пчела,

за меда облиташ,

а друг го взема!

Това си е дилема!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

джуди (Гинка Любенова Косева)

2008-07-18T10:32:33+03:00

Прекрасно е макар и тъжничко.Поздрави!
idi (Ин Вел)

2008-07-15T22:15:24+03:00

...Когато, като пчела,
за меда облиташ,
а друг го взема!
Това си е дилема!
Мдааа, тъжна истина!Чудесен стих!Наистина открито и откровено!Поздравления!!!
biberona (Мартина Кирилова)

2008-07-15T13:45:42+03:00

Хубаво е когато жената може да бъде и майка и вълчица, и... разни други фантазии...
Успяваш винаги с няколко думи да провокираш хиляди размисли...
Усмивки за теб!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-07-15T12:04:51+03:00

Тъжна дилема, Пещерски!!!
Но се научих от трохите да си спретна залък!!!Докато някой сбъдне очи!!!За да види!!!
Прекрасен стих, след който оставяш много въпросителни!!!
Поздравче!!!