9 nov 2005, 17:18

Откровение

  Poesía
1.5K 0 1

  Като див звяр затворен в желязна клетка
душата ми вие от болка и си дава сметка,
че няма ден и нощ аз да имам поне малко покой...
дори за миг...а вечно виещ своят тъжен вой
Втренчил поглед в тъмното очаквам свободата
някаде в спомените си виждащи във всичко красотата...?
Дали още тлее дълбоко мен красотата на мечтите...
дали със силата на вятъра и блясъка на звездите...?

  Очите се затварят и се отдавам на съня,
с едничка надежда,че поне за миг спомените ще пропъдя...,
но красият сън се превърща в кошмар мрачен-
събуждам се уплашен и с поглед в тишината вторачен
заслушвам се в пулса,а сърцето ми плаче...
И отново спомените ми се натрапват,
идват от нищото и мислите ми захапват...,
но аз нямам сили да продължа да живея с тях
не издържам грозния им смях...

  Просто аз искам да живея...
като цвете в градина свободно да вирея
и да чакам сладко деня,в който съдбата ще ме откъсне
с един замах мислите ми да разпръсне,
и тогава вече ще съм един от тях...забравен...
живял кратко и в пръстта оставен...
А някога бях щастливо момче,
волен и свободен като нежно бяло перце
Но аз не съм вече дете...
аз съм с душа на звяр и плачещо сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Ман Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво наистина е многог хубаво и много истинско!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...