Откровение

Откровение

Как искам да съм  вятър –

като полъха на морски бриз,

и вятър – бушуващ ураган,

завихрил всичко в безразборен низ.

Как искам и да съм  вода –

стихия – пакостна и  неудържима.

напролет, яростна река  -

трошаща ледове в отмиращата зима.

Вода – прозрачно езеро студено,

замряло в тих покой.

И извор бликащ в дълбините,

понесъл страсти  в див порой.

Как  искам да съм огън,

горящ за теб, през пепелта,

в студа на зимна нощ

и стоплил твойта самота.

Как искам да съм волна птица,

донесла нов живот през пролетта

и отлетяла надалече

със зимната ти самота.

И как ще спреш ти мен –

волна скитница и непокорна.

Родена в жарък ден,

закърмена със огън.

Дъха ми са  небесните простори

и жива съм във  диви светове.

С последната ми песен

душа ми  бавно ще замре.