Откровение
Как искам да съм вятър –
като полъха на морски бриз,
и вятър – бушуващ ураган,
завихрил всичко в безразборен низ.
Как искам и да съм вода –
стихия – пакостна и неудържима.
напролет, яростна река -
трошаща ледове в отмиращата зима.
Вода – прозрачно езеро студено,
замряло в тих покой.
И извор бликащ в дълбините,
понесъл страсти в див порой.
Как искам да съм огън,
горящ за теб, през пепелта,
в студа на зимна нощ
и стоплил твойта самота.
Как искам да съм волна птица,
донесла нов живот през пролетта
и отлетяла надалече
със зимната ти самота.
И как ще спреш ти мен –
волна скитница и непокорна.
Родена в жарък ден,
закърмена със огън.
Дъха ми са небесните простори
и жива съм във диви светове.
С последната ми песен
душа ми бавно ще замре.
© Ванина Константинова Всички права запазени