15 jun 2011, 21:20

Откровение

  Poesía » Otra
715 0 6

                                       На всички поетеси в сайта, на които се възхищавам

                                      

Приятелко, приятелко добра,

за римите ти сякаш знаеш всичко.

За мен си поетичната сестра

и думите ти да чета обичам.


Изваяни с нестихваща любов,

която някак чисто ме преражда,

словата ти са бисери в обков

и светла глътка в непосилна жажда.


И по пътеките на твоята душа

вървя полека, истински щастлива.

Не съм те виждала, но се теша

с куплетите ти. Като в натежала нива


засяват те в сърцето ми Добро

и с истина обвиват ме лъчиста.

Поезия - непотъмняващо сребро.

И наниз маргаритени мъниста. 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...