15.06.2011 г., 21:20

Откровение

713 0 6

                                       На всички поетеси в сайта, на които се възхищавам

                                      

Приятелко, приятелко добра,

за римите ти сякаш знаеш всичко.

За мен си поетичната сестра

и думите ти да чета обичам.


Изваяни с нестихваща любов,

която някак чисто ме преражда,

словата ти са бисери в обков

и светла глътка в непосилна жажда.


И по пътеките на твоята душа

вървя полека, истински щастлива.

Не съм те виждала, но се теша

с куплетите ти. Като в натежала нива


засяват те в сърцето ми Добро

и с истина обвиват ме лъчиста.

Поезия - непотъмняващо сребро.

И наниз маргаритени мъниста. 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...