15.06.2011 г., 21:20

Откровение

717 0 6

                                       На всички поетеси в сайта, на които се възхищавам

                                      

Приятелко, приятелко добра,

за римите ти сякаш знаеш всичко.

За мен си поетичната сестра

и думите ти да чета обичам.


Изваяни с нестихваща любов,

която някак чисто ме преражда,

словата ти са бисери в обков

и светла глътка в непосилна жажда.


И по пътеките на твоята душа

вървя полека, истински щастлива.

Не съм те виждала, но се теша

с куплетите ти. Като в натежала нива


засяват те в сърцето ми Добро

и с истина обвиват ме лъчиста.

Поезия - непотъмняващо сребро.

И наниз маргаритени мъниста. 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...