15 июн. 2011 г., 21:20

Откровение

718 0 6

                                       На всички поетеси в сайта, на които се възхищавам

                                      

Приятелко, приятелко добра,

за римите ти сякаш знаеш всичко.

За мен си поетичната сестра

и думите ти да чета обичам.


Изваяни с нестихваща любов,

която някак чисто ме преражда,

словата ти са бисери в обков

и светла глътка в непосилна жажда.


И по пътеките на твоята душа

вървя полека, истински щастлива.

Не съм те виждала, но се теша

с куплетите ти. Като в натежала нива


засяват те в сърцето ми Добро

и с истина обвиват ме лъчиста.

Поезия - непотъмняващо сребро.

И наниз маргаритени мъниста. 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...