21 ago 2009, 0:22

Откровение

Poesía

1.4K 0 3

Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...

Времето, уви, успя много да ми отнеме.

Бурята трънен венец ми изплете....

Кого да виня, себе си и ли боговете?

Къде е истината и каква е?

Ти знаеш ли я?

Аз и до сега гадая...

Затова, такава съм сега -

сянка от въздух, огън, вода и земя...

По водата ходя, вятърът ме гони,

в огъня изгарям на въпроси милиони...

Ще достигна ли до своята Итака,

ако знам, че никой не ме чака?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

liusito (Людмила Стоянова)

Поздравления за стойностния стих.. Знай че талантът си проправя път дори и през най гъстите гори от съмнения. Той винаги изгрява като звезда и се издига до космоса, за да кара хората да гледат нагоре.
Не огасвай от бурите на ежедневието, продължавай да пишеш..

2010-02-28T00:26:16+02:00
Optimistichno (Христина Маджарова)

Браво! Много ми хареса творбата ти!

2009-08-21T14:36:54+03:00
speihi (Катерина)

Живей с надежда!Все някъде,някога....и теб някой чака!Поздрави!

2009-08-21T10:23:29+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0