Bastet (Любка Христова)
9 19
21 авг. 2009 г., 00:22

Откровение 

  Поэзия
1157 0 3

Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...

Времето, уви, успя много да ми отнеме.

Бурята трънен венец ми изплете....

Кого да виня, себе си и ли боговете?

Къде е истината и каква е?

Ти знаеш ли я?

Аз и до сега гадая...

Затова, такава съм сега -

сянка от въздух, огън, вода и земя...

По водата ходя, вятърът ме гони,

в огъня изгарям на въпроси милиони...

Ще достигна ли до своята Итака,

ако знам, че никой не ме чака?

© Любка Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за стойностния стих.. Знай че талантът си проправя път дори и през най гъстите гори от съмнения. Той винаги изгрява като звезда и се издига до космоса, за да кара хората да гледат нагоре.
    Не огасвай от бурите на ежедневието, продължавай да пишеш..
  • Браво! Много ми хареса творбата ти!
  • Живей с надежда!Все някъде,някога....и теб някой чака!Поздрави!
Предложения
: ??:??