Aug 21, 2009, 12:22 AM

Откровение

Poetry

1.4K 0 3

Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...

Времето, уви, успя много да ми отнеме.

Бурята трънен венец ми изплете....

Кого да виня, себе си и ли боговете?

Къде е истината и каква е?

Ти знаеш ли я?

Аз и до сега гадая...

Затова, такава съм сега -

сянка от въздух, огън, вода и земя...

По водата ходя, вятърът ме гони,

в огъня изгарям на въпроси милиони...

Ще достигна ли до своята Итака,

ако знам, че никой не ме чака?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

liusito (Людмила Стоянова)

Поздравления за стойностния стих.. Знай че талантът си проправя път дори и през най гъстите гори от съмнения. Той винаги изгрява като звезда и се издига до космоса, за да кара хората да гледат нагоре.
Не огасвай от бурите на ежедневието, продължавай да пишеш..

2010-02-28T00:26:16+02:00
Optimistichno (Христина Маджарова)

Браво! Много ми хареса творбата ти!

2009-08-21T14:36:54+03:00
speihi (Катерина)

Живей с надежда!Все някъде,някога....и теб някой чака!Поздрави!

2009-08-21T10:23:29+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0