2 jul 2018, 17:35

Откровение

583 0 2

Очите ти, глазирани с нежност
пренасят ме над бурните води
на Тихи океан, за цяла вечност
без тях е тъжно, чак боли!

 

Ръцете ти са призрачни алеи
на тях една душа се разпиля
аз ясно помня те, но ти си неин
ще хвърля кал за своята самота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога си мисля за любовта през очите на тъгата! Поздрави, LiaNik!
  • Ех, понякога и такава люлка ни залюлява. Много хубаво написано, с много тъга, но и с плам.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...