Миранда (Виктория Тасева)
167 636
2.07.2018 г., 17:35 ч.

Откровение 

  Поезия » Любовна
330 0 2

Очите ти, глазирани с нежност
пренасят ме над бурните води
на Тихи океан, за цяла вечност
без тях е тъжно, чак боли!

 

Ръцете ти са призрачни алеи
на тях една душа се разпиля
аз ясно помня те, но ти си неин
ще хвърля кал за своята самота.

 

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога си мисля за любовта през очите на тъгата! Поздрави, LiaNik!
  • Ех, понякога и такава люлка ни залюлява. Много хубаво написано, с много тъга, но и с плам.
Предложения
: ??:??