Откровение

Poetry » Love

584 0 2

Очите ти, глазирани с нежност
пренасят ме над бурните води
на Тихи океан, за цяла вечност
без тях е тъжно, чак боли!

Ръцете ти са призрачни алеи
на тях една душа се разпиля
аз ясно помня те, но ти си неин
ще хвърля кал за своята самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Миранда (Виктория Тасева)

Понякога си мисля за любовта през очите на тъгата! Поздрави, LiaNik!

2018-07-02T17:44:09+03:00
LiaNik (И.К.)

Ех, понякога и такава люлка ни залюлява. Много хубаво написано, с много тъга, но и с плам.

2018-07-02T17:41:58+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0