Миранда (Виктория Тасева)
165 619
Jul 2, 2018, 5:35 PM

Откровение 

  Poetry » Love
393 0 2

Очите ти, глазирани с нежност
пренасят ме над бурните води
на Тихи океан, за цяла вечност
без тях е тъжно, чак боли!

 

Ръцете ти са призрачни алеи
на тях една душа се разпиля
аз ясно помня те, но ти си неин
ще хвърля кал за своята самота.

 

© Виктория Тасева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога си мисля за любовта през очите на тъгата! Поздрави, LiaNik!
  • Ех, понякога и такава люлка ни залюлява. Много хубаво написано, с много тъга, но и с плам.
Random works
: ??:??