12 ene 2006, 21:01

Откровение

  Poesía
1.5K 0 3

Откровение

 

Веднъж аз срещнах те случайно,

ти само с погледа си ме плени,

привличането беше тъй омайно,

че накара сърцето мое да гори.

 

Не ще забравя нивга този ден,

във който срещнахме се двама,

съдбата благосклонна бе към мен,

защото те превърна в моя дама.

 

Щастлив съм аз, че теб избрах,

не бих за нищо съжалявал,

освен за дето толкоз време спах

и не бях те по-преди познавал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Балрог Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...