12.01.2006 г., 21:01

Откровение

1.5K 0 3

Откровение

 

Веднъж аз срещнах те случайно,

ти само с погледа си ме плени,

привличането беше тъй омайно,

че накара сърцето мое да гори.

 

Не ще забравя нивга този ден,

във който срещнахме се двама,

съдбата благосклонна бе към мен,

защото те превърна в моя дама.

 

Щастлив съм аз, че теб избрах,

не бих за нищо съжалявал,

освен за дето толкоз време спах

и не бях те по-преди познавал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балрог Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...