Откровение
Веднъж аз срещнах те случайно,
ти само с погледа си ме плени,
привличането беше тъй омайно,
че накара сърцето мое да гори.
Не ще забравя нивга този ден,
във който срещнахме се двама,
съдбата благосклонна бе към мен,
защото те превърна в моя дама.
Щастлив съм аз, че теб избрах,
не бих за нищо съжалявал,
освен за дето толкоз време спах
и не бях те по-преди познавал.
© Балрог All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво! Отново зслужаваш 6+