Откровение
Веднъж аз срещнах те случайно,
ти само с погледа си ме плени,
привличането беше тъй омайно,
че накара сърцето мое да гори.
Не ще забравя нивга този ден,
във който срещнахме се двама,
съдбата благосклонна бе към мен,
защото те превърна в моя дама.
Щастлив съм аз, че теб избрах,
не бих за нищо съжалявал,
освен за дето толкоз време спах
и не бях те по-преди познавал.
© Балрог All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво! Отново зслужаваш 6+