28 mar 2012, 10:54

Откровение

  Poesía » Otra
816 0 0

Назад отстъпваш

и въпроса задаваш,

без да забелязваш,

как подло ме раняваш!

 

"Обясни ми, скъпа моя, кажи,

защо ръката ти нож държи?

Нима животът така ти тежи!?

Нима от надежда той те лиши!?

 

Затворила си се в мечти,

за реалността отвори очи!

Скрий тъгата, нека не ти личи.

Какво искаш, да спре да боли!?"

 

Искам само да зная,

как по-дълго да мечтая,

как в мечтите да се скатая

от света, в тази малка стая?

 

А реалността - да я изкривя

и мечтите в нея да притворя!

 

Съди ме, кой право ти дава!?

Чуваш ли вятъра да навява

и как злокобно си напява?

Виждаш ли я как се задава?

 

Надежда за мене тука няма.

Живота ми- грешка голяма.

Душата ми- нищо, зейнала яма.

Аз- в студени сълзи обляна.

 

За мен тя е дошла сега.

Върви си, остави ме сама,

остави ме на смъртта.

 

Алена струйка кръв.

Искрена усмивка за пръв

и последен път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...