Назад отстъпваш

и въпроса задаваш,

без да забелязваш,

как подло ме раняваш!

"Обясни ми, скъпа моя, кажи,

защо ръката ти нож държи?

Нима животът така ти тежи!?

Нима от надежда той те лиши!?

Затворила си се в мечти,

за реалността отвори очи!

Скрий тъгата, нека не ти личи.

Какво искаш, да спре да боли!?"

Искам само да зная,

как по-дълго да мечтая,

как в мечтите да се скатая

от света, в тази малка стая?

А реалността - да я изкривя

и мечтите в нея да притворя!

Съди ме, кой право ти дава!?

Чуваш ли вятъра да навява

и как злокобно си напява?

Виждаш ли я как се задава?

Надежда за мене тука няма.

Живота ми- грешка голяма.

Душата ми- нищо, зейнала яма.

Аз- в студени сълзи обляна.

За мен тя е дошла сега.

Върви си, остави ме сама,

остави ме на смъртта.

Алена струйка кръв.

Искрена усмивка за пръв

и последен път.