6 dic 2012, 15:13

Откровение 

  Poesía » Otra
617 0 0
С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.
Бързо слънцето се спуска,
мракът пречи ми да търся
птичето любимо:
"Де ли пърха?"
Трепет нежен бодва ми сърцето,
чуруликащи
живо,
ясно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиас Канети Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??