6 дек. 2012 г., 15:13
С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.
Бързо слънцето се спуска,
мракът пречи ми да търся
птичето любимо:
"Де ли пърха?"
Трепет нежен бодва ми сърцето,
чуруликащи
живо,
ясно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация