6.12.2012 г., 15:13 ч.

Откровение 

  Поезия » Друга
616 0 0
С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.
Бързо слънцето се спуска,
мракът пречи ми да търся
птичето любимо:
"Де ли пърха?"
Трепет нежен бодва ми сърцето,
чуруликащи
живо,
ясно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиас Канети Всички права запазени

Предложения
: ??:??