Dec 6, 2012, 3:13 PM

Откровение

  Poetry » Other
768 0 0

С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.

Бързо слънцето се спуска,
мракът пречи ми да търся
птичето любимо:
"Де ли пърха?"

Трепет нежен бодва ми сърцето,
чуруликащи
живо,
ясно,
страстно,
многогласно,
птичките се борят за светлината на фенера.

Седя на пейката далечна
с листа на коляно
и молив във ръка
и лампата над мене ме огрява,
а сянката отдолу леко шава.

Погледа, пронизващ далечината,
търси отговора на въпроса:
"Защо ли бягаш от живота?"

Нещо весело,
игириво
докосва ме ,
шепти ми във ухото,
а аз гледам заслепен,
сънувам ли, или живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елиас Канети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...