15 dic 2010, 12:38

Откровение

  Poesía
631 0 1

ОТКРОВЕНИЕ


 

Само ти сърцето ми запази неранено.

Само  ти  -  сълзите  ми  изтри.

Само  ти  ме  гледаше  -  смутено.

Търсеше в усмивката ми весели искри.


 

 

Ти - единствено от болката ме пазиш.

От  погледите  хорски  -  завистливи.

Скриваш ме във мислите си... и ме показваш.

Ти  -  приятелство  ми  подари.


 

С  тебе   аз  в  живота  се  завърнах.

Преоткрих  света  на  мъдростта.

Душата  и  ума  как  прераждат  се.

Безсмъртна  как  е  -  любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много искрено, много красиво. Преди всичко трябва да ценим ПРИЯТЕЛЯТ в човека до себе си! Поздравявам те!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...