20 abr 2006, 20:36

Откровение

  Poesía
1.2K 0 3

Не мога нищичко да кажа аз:

какво минутите,звездите ни гадаят.

Какво ни носи следващия ден и час

и как, ще можем ли да видим рая.

 

И ако някой смее, да ти каже

какво очаква те напред.

Не мислиш ли, че трябва да докаже

не с думи, а с действия безчет.

 

Не можеш и да чакаш да те дърпат,

бутат, ритат, каквото и да е,

без пръта в колелата ти да е издърпан,

така ще можеш да вървиш добре.

 

Не знам, но аз не бих го казал като тебе,

туй всичко в единствено число.

Къде остана той, а ние,

че две е по-голямо от едно.

 

Не мислиш ли, че без упорство

не ще да можеш нищичко на този свят.

Неволята не ще помогне,

не ще да е непостоянството ти брат.

 

И знай - човек не всичко може да покаже

в кратък миг, година, две.

Минава време, за да се докаже,

ще може ли на другия да се опре.

 

Не мисля, че събран съм в една кутия:

та аз не всичко мога изведнъж да ти разкрия.

Но знай - тоз пъзел не е от една картина,

а може би от няколко. Стотина.

 

 

Мога, знаеш, без криле да  полетя,

там в облаците да се извися

и луната сребролика аз за тебе,

нежно в нозете ти да  поднеса.   

                                                                                                                                                                                                                   

 

 

Но на кой ще свети – ти решаваш.

Може би не смееш и нехаеш.

Дали ще бъдем с нея заедно в нощта

или ще останеш

само ти и тя.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Донев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...