20 abr 2006, 20:36

Откровение

  Poesía
1.2K 0 3

Не мога нищичко да кажа аз:

какво минутите,звездите ни гадаят.

Какво ни носи следващия ден и час

и как, ще можем ли да видим рая.

 

И ако някой смее, да ти каже

какво очаква те напред.

Не мислиш ли, че трябва да докаже

не с думи, а с действия безчет.

 

Не можеш и да чакаш да те дърпат,

бутат, ритат, каквото и да е,

без пръта в колелата ти да е издърпан,

така ще можеш да вървиш добре.

 

Не знам, но аз не бих го казал като тебе,

туй всичко в единствено число.

Къде остана той, а ние,

че две е по-голямо от едно.

 

Не мислиш ли, че без упорство

не ще да можеш нищичко на този свят.

Неволята не ще помогне,

не ще да е непостоянството ти брат.

 

И знай - човек не всичко може да покаже

в кратък миг, година, две.

Минава време, за да се докаже,

ще може ли на другия да се опре.

 

Не мисля, че събран съм в една кутия:

та аз не всичко мога изведнъж да ти разкрия.

Но знай - тоз пъзел не е от една картина,

а може би от няколко. Стотина.

 

 

Мога, знаеш, без криле да  полетя,

там в облаците да се извися

и луната сребролика аз за тебе,

нежно в нозете ти да  поднеса.   

                                                                                                                                                                                                                   

 

 

Но на кой ще свети – ти решаваш.

Може би не смееш и нехаеш.

Дали ще бъдем с нея заедно в нощта

или ще останеш

само ти и тя.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Донев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...