Не мога нищичко да кажа аз:

какво минутите,звездите ни гадаят.

Какво ни носи следващия ден и час

и как, ще можем ли да видим рая.

И ако някой смее, да ти каже

какво очаква те напред.

Не мислиш ли, че трябва да докаже

не с думи, а с действия безчет.

Не можеш и да чакаш да те дърпат,

бутат, ритат, каквото и да е,

без пръта в колелата ти да е издърпан,

така ще можеш да вървиш добре.

Не знам, но аз не бих го казал като тебе,

туй всичко в единствено число.

Къде остана той, а ние,

че две е по-голямо от едно.

Не мислиш ли, че без упорство

не ще да можеш нищичко на този свят.

Неволята не ще помогне,

не ще да е непостоянството ти брат.

И знай - човек не всичко може да покаже

в кратък миг, година, две.

Минава време, за да се докаже,

ще може ли на другия да се опре.

Не мисля, че събран съм в една кутия:

та аз не всичко мога изведнъж да ти разкрия.

Но знай - тоз пъзел не е от една картина,

а може би от няколко. Стотина.

Мога, знаеш, без криле да  полетя,

там в облаците да се извися

и луната сребролика аз за тебе,

нежно в нозете ти да  поднеса.   

Но на кой ще свети – ти решаваш.

Може би не смееш и нехаеш.

Дали ще бъдем с нея заедно в нощта

или ще останеш

само ти и тя.