Откровение
Не мога нищичко да кажа аз:
какво минутите,звездите ни гадаят.
Какво ни носи следващия ден и час
и как, ще можем ли да видим рая.
И ако някой смее, да ти каже
какво очаква те напред.
Не мислиш ли, че трябва да докаже
не с думи, а с действия безчет.
Не можеш и да чакаш да те дърпат,
бутат, ритат, каквото и да е,
без пръта в колелата ти да е издърпан,
така ще можеш да вървиш добре.
Не знам, но аз не бих го казал като тебе,
туй всичко в единствено число.
Къде остана той, а ние,
че две е по-голямо от едно.
Не мислиш ли, че без упорство
не ще да можеш нищичко на този свят.
Неволята не ще помогне,
не ще да е непостоянството ти брат.
И знай - човек не всичко може да покаже
в кратък миг, година, две.
Минава време, за да се докаже,
ще може ли на другия да се опре.
Не мисля, че събран съм в една кутия:
та аз не всичко мога изведнъж да ти разкрия.
Но знай - тоз пъзел не е от една картина,
а може би от няколко. Стотина.
Мога, знаеш, без криле да полетя,
там в облаците да се извися
и луната сребролика аз за тебе,
нежно в нозете ти да поднеса.
Но на кой ще свети – ти решаваш.
Може би не смееш и нехаеш.
Дали ще бъдем с нея заедно в нощта
или ще останеш
само ти и тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Донев Всички права запазени
