6 jul 2018, 10:45

Откровение

  Poesía
421 1 0

ОТКРОВЕНИЕ

 

Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти.
От горе се спускат мрежите.
Куршум злокобно ехти.
Брадва тела разсича.
Застива радост в детски очички.
Прокълнати да бъдат сироти,
сироти сиротинчета – скитници,
от корен изскубнати,
като мърша вързопи
под чужди юмруци, ритници.
Няма да се върне невинна детска усмивка.
С черен покров я завиха,
бял ден да не видят,
все да бягат и все да ги стигат.
Надежди пожари изгориха.
Мечти умираха и се изпокриха.
А Някой на техния корен тлъстееше,
с тяхното слънце богатееше,
с тяхната приспивна песен
децата си приспиваше 
и за душата немееше.
Съвест го не гонеше ни денем, ни нощем.
С убийства се гордееше
и се гордее още.
Ще дойдеш ли някога, Истино?
Очи човешки ще прогледат ли?
Не им ли вече писна
все да ги водят като говеда
на доене и на заколение?
Ще дойде ли, Господи, Твоето Откровение?

 

06 07 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...