28 may 2020, 17:01  

Вий

  Poesía » Civil
1K 0 0

Вий, светите с кръста, сте хората,
дето съдят без свян и умора
и захвърлят с ръка лека грешника
на забвение вечно във дрешника.
Вий ли, господа бизнесмени,
с лимузини, ролекси и гиздави златни премени, ще ни учите на смирение?
Вий ли, дето преследвате свободния човешки дух като потеря,
политиканствате и далаверствате
измежду празничната закуска и празничната вечеря?
Вий ли, дето не сте отгледали ни дете, ни коте,
ще учите децата ни да вървят из пътя трънлив боси?
Моят свят е далеко от Вашия,
моят свят е и хубав, и прашен е,
той не е помазан с миро, ни епичен,
моят свят не е Рай, и е често себичен.
Но в него със усмивка будя се,
в него лутам се, намирам и отново губя се.
В него заспивам с шеги и прегръдки - по детски обичан,
този свят аз до болка обичам, 
до болка обичам,
свят в едно греховен и пресвят,
от лъжовни истини пресят!

 

 

 

 

 

от лъжовни истини - пресят! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...