Вий

Вий, светите с кръста, сте хората,
дето съдят без свян и умора
и захвърлят с ръка лека грешника
на забвение вечно във дрешника.
Вий ли, господа бизнесмени,
с лимузини, ролекси и гиздави златни премени, ще ни учите на смирение?
Вий ли, дето преследвате свободния човешки дух като потеря,
политиканствате и далаверствате
измежду празничната закуска и празничната вечеря?
Вий ли, дето не сте отгледали ни дете, ни коте,
ще учите децата ни да вървят из пътя трънлив боси?
Моят свят е далеко от Вашия,
моят свят е и хубав, и прашен е,
той не е помазан с миро, ни епичен,
моят свят не е Рай, и е често себичен.
Но в него със усмивка будя се,
в него лутам се, намирам и отново губя се.
В него заспивам с шеги и прегръдки - по детски обичан,
този свят аз до болка обичам, 
до болка обичам,
свят в едно греховен и пресвят,
от лъжовни истини пресят!

от лъжовни истини - пресят!