Вий светите с кръста сте хората,
дето съдят без свян и умора,
и захвърлят с ръка лека грешника,
на забвение вечно във дрешника,
че не вярвал мотамо според канона,
а се молил по своему и от балкона!
Вий ли господа бизнесмени,
с лимузини, ролекси и гиздави златни премени,
ще ни учите на смирение?
Вий ли, дето преследвате свободния човешки дух като потеря,
политиканставате и далаверствате
измежду празничната закуска, и празничната вечеря?!
Вий ли дето не сте отгледали ни дете ни коте,
ще учите децата ни да вървят
по пътя трънлив боси?!
Моят свят е далеко от вашия.
Моят свят е и хубав, и прашен е.
Моят свят не е помазан с миро и епичен.
Моят свят не е рай и е често себичен.
Но във него със усмивка будя се.
В него лутам се, намирам и отново губя се.
В него заспивам с шеги и прегръдки по детски обичан.
Този свят аз до болка обичам!
До болка обичам!
Свят в едно греховен и пресвят,
от лъжовни истини - пресят!