4 feb 2024, 19:14

Откровение

  Poesía
391 0 0

Колко време трябва, за да осъзнаеш, 

че миналото е назад далече;

че бъдещето няма как да разгадаеш,

че обратно няма да се върнеш вече?

 

Как те отминава яростта, когато

виждаш, че се саморазрушаваш?

Позорното не ще превърнеш в свято.

Опитвайки се, се унищожаваш.

 

Покойният не може да говори

и гласът му вече е фантом.

А за неродения е рано да се спори

дали ще стане рицар или пощальон.

 

“Искам, бях, ще бъда” -

това са мисли на разклатен обектив.

В минало и бъдеще да чакам за присъда

е да съм обречен и престъпно жив.

 

Спомените са предимно въображаеми.

Предстоящото е просто шанс.

Движиш се по ос на дългове и заеми,

на която трябва да установиш баланс.

 

Напред да крачиш с тревожна мисъл

и назад - в ретроградно съжаление

означава в дните ти да липсва смисъл.

Това е моето скромно откровение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stillaghxul Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...