4 февр. 2024 г., 19:14

Откровение

394 0 0

Колко време трябва, за да осъзнаеш, 

че миналото е назад далече;

че бъдещето няма как да разгадаеш,

че обратно няма да се върнеш вече?

 

Как те отминава яростта, когато

виждаш, че се саморазрушаваш?

Позорното не ще превърнеш в свято.

Опитвайки се, се унищожаваш.

 

Покойният не може да говори

и гласът му вече е фантом.

А за неродения е рано да се спори

дали ще стане рицар или пощальон.

 

“Искам, бях, ще бъда” -

това са мисли на разклатен обектив.

В минало и бъдеще да чакам за присъда

е да съм обречен и престъпно жив.

 

Спомените са предимно въображаеми.

Предстоящото е просто шанс.

Движиш се по ос на дългове и заеми,

на която трябва да установиш баланс.

 

Напред да крачиш с тревожна мисъл

и назад - в ретроградно съжаление

означава в дните ти да липсва смисъл.

Това е моето скромно откровение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stillaghxul Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...