Откровение

Не се ли разминаваме в тълпата

копнеещи за среща и сами?

Но погледи не стигат във душата

и непознати продължаваме уви.

Аз виждам свят от слепи и самотници

с обречени един за друг души.

И тази мъка прави ни сиротници

в заблудени и безутешни дни.

Ние всички сме такива от рождение,

но мамим често хората до нас,

а всъщност всеки търси утешение

и чака своя собствен звезден час.

На връх висок в планинската утроба

стои мъдрец загледан в далнината.

Познал е той от люлката до гроба

човешката съдба и суетата.

Познал е всичко, злото и доброто,

в сърцата ни маскирани от страх

и вижда той от своята голгота

спасението идващо за тях.