31.05.2025 г., 14:19

Откровение

231 0 0

Не се ли разминаваме в тълпата

копнеещи за среща и сами?

Но погледи не стигат във душата

и непознати продължаваме уви.

 

Аз виждам свят от слепи и самотници

с обречени един за друг души.

И тази мъка прави ни сиротници

в заблудени и безутешни дни.

 

Ние всички сме такива от рождение,

но мамим често хората до нас,

а всъщност всеки търси утешение

и чака своя собствен звезден час.

 

На връх висок в планинската утроба

стои мъдрец загледан в далнината.

Познал е той от люлката до гроба

човешката съдба и суетата.

 

Познал е всичко, злото и доброто,

в сърцата ни маскирани от страх

и вижда той от своята голгота

спасението идващо за тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...