May 31, 2025, 2:19 PM

Откровение

  Poetry » Love
232 0 0

Не се ли разминаваме в тълпата

копнеещи за среща и сами?

Но погледи не стигат във душата

и непознати продължаваме уви.

 

Аз виждам свят от слепи и самотници

с обречени един за друг души.

И тази мъка прави ни сиротници

в заблудени и безутешни дни.

 

Ние всички сме такива от рождение,

но мамим често хората до нас,

а всъщност всеки търси утешение

и чака своя собствен звезден час.

 

На връх висок в планинската утроба

стои мъдрец загледан в далнината.

Познал е той от люлката до гроба

човешката съдба и суетата.

 

Познал е всичко, злото и доброто,

в сърцата ни маскирани от страх

и вижда той от своята голгота

спасението идващо за тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авитохол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...