byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
14 may 2008, 13:58

Откровение 

  Poesía
746 0 13

Намерих те във тайнствените двери

на един живот, от болка пропилян.

Или може би пък ти си ме намерил

в тъгата си, когато си се чувствал сам.

 

Обикна ме. Тъй както се обича - лудо,

но не със думи или с тръпнещи слова,

а очите... Очите ти горяха в лудост,

такава лудост единствено е любовта.

 

Пред тебе губеше се болката, която

до вчера се е гърчила във мойта длан.

Ти беше пристан, залез... Топъл вятър,

ти беше всичко... Всичко беше - знам.

 

И днес, когато се обърна плахо

към миналото и към твоя поглед свят,

си спомням лятото, единственото лято,

допринесло във душата благодат.

 

От тогава се изнизаха години много,

но зная, в себе си ти пазиш топлина...

Всяка обич след себе си оставя болка,

за да напомня за спомена от любовта.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??