Откровение
Намерих те във тайнствените двери
на един живот, от болка пропилян.
Или може би пък ти си ме намерил
в тъгата си, когато си се чувствал сам.
Обикна ме. Тъй както се обича - лудо,
но не със думи или с тръпнещи слова,
а очите... Очите ти горяха в лудост,
такава лудост единствено е любовта.
Пред тебе губеше се болката, която
до вчера се е гърчила във мойта длан.
Ти беше пристан, залез... Топъл вятър,
ти беше всичко... Всичко беше - знам.
И днес, когато се обърна плахо
към миналото и към твоя поглед свят,
си спомням лятото, единственото лято,
допринесло във душата благодат.
От тогава се изнизаха години много,
но зная, в себе си ти пазиш топлина...
Всяка обич след себе си оставя болка,
за да напомня за спомена от любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
