14.05.2008 г., 13:58

Откровение

878 0 13

Намерих те във тайнствените двери

на един живот, от болка пропилян.

Или може би пък ти си ме намерил

в тъгата си, когато си се чувствал сам.

 

Обикна ме. Тъй както се обича - лудо,

но не със думи или с тръпнещи слова,

а очите... Очите ти горяха в лудост,

такава лудост единствено е любовта.

 

Пред тебе губеше се болката, която

до вчера се е гърчила във мойта длан.

Ти беше пристан, залез... Топъл вятър,

ти беше всичко... Всичко беше - знам.

 

И днес, когато се обърна плахо

към миналото и към твоя поглед свят,

си спомням лятото, единственото лято,

допринесло във душата благодат.

 

От тогава се изнизаха години много,

но зная, в себе си ти пазиш топлина...

Всяка обич след себе си оставя болка,

за да напомня за спомена от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...