Откровение
Намерих те във тайнствените двери
на един живот, от болка пропилян.
Или може би пък ти си ме намерил
в тъгата си, когато си се чувствал сам.
Обикна ме. Тъй както се обича - лудо,
но не със думи или с тръпнещи слова,
а очите... Очите ти горяха в лудост,
такава лудост единствено е любовта.
Пред тебе губеше се болката, която
до вчера се е гърчила във мойта длан.
Ти беше пристан, залез... Топъл вятър,
ти беше всичко... Всичко беше - знам.
И днес, когато се обърна плахо
към миналото и към твоя поглед свят,
си спомням лятото, единственото лято,
допринесло във душата благодат.
От тогава се изнизаха години много,
но зная, в себе си ти пазиш топлина...
Всяка обич след себе си оставя болка,
за да напомня за спомена от любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
