3 dic 2010, 13:00

Откровение 

  Poesía » De amor
659 0 1

              О Т К Р О В Е Н И Е

 

Със себе си не искам вечно да се боря,

 

 

не мога да заровя спомените в кът потаен!

 

Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -

не в миналото, а напред поели път безкраен...

 

Как искам времето назад да върна

(знам – никога не ще мога да го спра),

отново в себе си да се превърна,

пак теб да срещна, приятелко добра!

 

Във себе си теб искам вечно да откривам,

живота малко странен с вяра да прегърна,

чрез теб света Божествен пак да преоткривам,

докосвайки мечтите си като във сън реален...

 

 

май 2009

© Даниел Цокев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как са ви сложили тия оценки, недоумявам. С чиста съвест ви слагам тройка, като единицата е коледен подарък.
Propuestas
: ??:??