3 дек. 2010 г., 13:00

Откровение

871 0 1

              О Т К Р О В Е Н И Е

 

Със себе си не искам вечно да се боря,

 

 

не мога да заровя спомените в кът потаен!

 

Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -

не в миналото, а напред поели път безкраен...

 

Как искам времето назад да върна

(знам – никога не ще мога да го спра),

отново в себе си да се превърна,

пак теб да срещна, приятелко добра!

 

Във себе си теб искам вечно да откривам,

живота малко странен с вяра да прегърна,

чрез теб света Божествен пак да преоткривам,

докосвайки мечтите си като във сън реален...

 

 

май 2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Цокев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как са ви сложили тия оценки, недоумявам. С чиста съвест ви слагам тройка, като единицата е коледен подарък.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...