Dec 3, 2010, 1:00 PM

Откровение

  Poetry » Love
873 0 1

              О Т К Р О В Е Н И Е

 

Със себе си не искам вечно да се боря,

 

 

не мога да заровя спомените в кът потаен!

 

Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -

не в миналото, а напред поели път безкраен...

 

Как искам времето назад да върна

(знам – никога не ще мога да го спра),

отново в себе си да се превърна,

пак теб да срещна, приятелко добра!

 

Във себе си теб искам вечно да откривам,

живота малко странен с вяра да прегърна,

чрез теб света Божествен пак да преоткривам,

докосвайки мечтите си като във сън реален...

 

 

май 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Цокев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как са ви сложили тия оценки, недоумявам. С чиста съвест ви слагам тройка, като единицата е коледен подарък.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...