Буркан с нежни чувства

hcs (Георги)
2049 241

16 jul 2020, 16:12 2020-07-17T16:21:21+03:00

Poesía » De amor

471 0 0

Държах го аз в ръцете,

но падна, уви, на земята,

той само ми топлеше сърцето,

но ето - вехнат вън цветята,

такава ми била съдбата.

Нежност и светъл трепет

милваха моята душа,

но не чувах твоя шепот,

красотата нещо задуши.

Сърцето си на друг отдаде,

някъде далеч си ти,

любов, ласки не ми даде,

а съм птица, що иска да лети!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.