Буркан с нежни чувства

Държах го аз в ръцете,

но падна, уви, на земята,

той само ми топлеше сърцето,

но ето - вехнат вън цветята,

такава ми била съдбата.

Нежност и светъл трепет

милваха моята душа,

но не чувах твоя шепот,

красотата нещо задуши.

Сърцето си на друг отдаде,

някъде далеч си ти,

любов, ласки не ми даде,

а съм птица, що иска да лети!