Буркан с нежни чувства
608
0
0
Държах го аз в ръцете,
но падна, уви, на земята,
той само ми топлеше сърцето,
но ето - вехнат вън цветята,
такава ми била съдбата.
Нежност и светъл трепет
милваха моята душа,
но не чувах твоя шепот,
красотата нещо задуши.
Сърцето си на друг отдаде,
някъде далеч си ти,
любов, ласки не ми даде,
а съм птица, що иска да лети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
