23 mar 2010, 22:37

Откровения

1.3K 0 8

Не съм момиче на повикване,

нито кукла на конци,

потърсих обич от сърцето ти,

но то отвърна „не”!

Влюбих се в теб до полуда,

а ти си толкова далеч,

защо сърцето ти не може

да бъде тук до мен.

Защо не можеш да обичаш,

както аз обичам те,

защо затворил си вратата

за всеки, който те желае.

Макар че знам добре,

някъде дълбоко ти си наранен,

ти си по-чувствителен,

даже и от мен.

Отвори душата си,

тя е нежна и добра,

покажи го на света!

Не го таи във теб,

после ще те заболи.

Знам, сега боли ме мен

и ще страдам до побъркване,

но утре ще отмине болката

и теб ще те боли до край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Лазова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, че осъзнаваш - болката ще отмине скоро и ще дойде радостта!
  • Неудържимо, разчувства ме!!!
  • Много искрено си го написала...болка е стиха ти!
    Поздрави!
  • Благодаря ти Евгения, знам че го пишеш от сърце, това съм чувствала когато съм го писала, объркана и сама.
  • Споделям мнението на Идеми Дойдеми.Прочетох и други твои стихове,за да усетя атмосферата им. Специално за този -звучи като разговорна реч "Защо не можеш да обичаш,както аз обичам те,защо затворил си вратата.."Тоест като нареждане към самия човек -защо така ,защо си...но утре еди какво си. С хубави чувства коментирам,мисля ,че ще разбереш.Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...