23 мар. 2010 г., 22:37

Откровения

1.3K 0 8

Не съм момиче на повикване,

нито кукла на конци,

потърсих обич от сърцето ти,

но то отвърна „не”!

Влюбих се в теб до полуда,

а ти си толкова далеч,

защо сърцето ти не може

да бъде тук до мен.

Защо не можеш да обичаш,

както аз обичам те,

защо затворил си вратата

за всеки, който те желае.

Макар че знам добре,

някъде дълбоко ти си наранен,

ти си по-чувствителен,

даже и от мен.

Отвори душата си,

тя е нежна и добра,

покажи го на света!

Не го таи във теб,

после ще те заболи.

Знам, сега боли ме мен

и ще страдам до побъркване,

но утре ще отмине болката

и теб ще те боли до край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Лазова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, че осъзнаваш - болката ще отмине скоро и ще дойде радостта!
  • Неудържимо, разчувства ме!!!
  • Много искрено си го написала...болка е стиха ти!
    Поздрави!
  • Благодаря ти Евгения, знам че го пишеш от сърце, това съм чувствала когато съм го писала, объркана и сама.
  • Споделям мнението на Идеми Дойдеми.Прочетох и други твои стихове,за да усетя атмосферата им. Специално за този -звучи като разговорна реч "Защо не можеш да обичаш,както аз обичам те,защо затворил си вратата.."Тоест като нареждане към самия човек -защо така ,защо си...но утре еди какво си. С хубави чувства коментирам,мисля ,че ще разбереш.Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....