Mar 23, 2010, 10:37 PM

Откровения

  Poetry » Love
1.3K 0 8

Не съм момиче на повикване,

нито кукла на конци,

потърсих обич от сърцето ти,

но то отвърна „не”!

Влюбих се в теб до полуда,

а ти си толкова далеч,

защо сърцето ти не може

да бъде тук до мен.

Защо не можеш да обичаш,

както аз обичам те,

защо затворил си вратата

за всеки, който те желае.

Макар че знам добре,

някъде дълбоко ти си наранен,

ти си по-чувствителен,

даже и от мен.

Отвори душата си,

тя е нежна и добра,

покажи го на света!

Не го таи във теб,

после ще те заболи.

Знам, сега боли ме мен

и ще страдам до побъркване,

но утре ще отмине болката

и теб ще те боли до край!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Лазова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре, че осъзнаваш - болката ще отмине скоро и ще дойде радостта!
  • Неудържимо, разчувства ме!!!
  • Много искрено си го написала...болка е стиха ти!
    Поздрави!
  • Благодаря ти Евгения, знам че го пишеш от сърце, това съм чувствала когато съм го писала, объркана и сама.
  • Споделям мнението на Идеми Дойдеми.Прочетох и други твои стихове,за да усетя атмосферата им. Специално за този -звучи като разговорна реч "Защо не можеш да обичаш,както аз обичам те,защо затворил си вратата.."Тоест като нареждане към самия човек -защо така ,защо си...но утре еди какво си. С хубави чувства коментирам,мисля ,че ще разбереш.Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...