Mar 23, 2010, 10:37 PM

Откровения

  Poetry » Love
1.3K 0 8

Не съм момиче на повикване,

нито кукла на конци,

потърсих обич от сърцето ти,

но то отвърна „не”!

Влюбих се в теб до полуда,

а ти си толкова далеч,

защо сърцето ти не може

да бъде тук до мен.

Защо не можеш да обичаш,

както аз обичам те,

защо затворил си вратата

за всеки, който те желае.

Макар че знам добре,

някъде дълбоко ти си наранен,

ти си по-чувствителен,

даже и от мен.

Отвори душата си,

тя е нежна и добра,

покажи го на света!

Не го таи във теб,

после ще те заболи.

Знам, сега боли ме мен

и ще страдам до побъркване,

но утре ще отмине болката

и теб ще те боли до край!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Лазова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре, че осъзнаваш - болката ще отмине скоро и ще дойде радостта!
  • Неудържимо, разчувства ме!!!
  • Много искрено си го написала...болка е стиха ти!
    Поздрави!
  • Благодаря ти Евгения, знам че го пишеш от сърце, това съм чувствала когато съм го писала, объркана и сама.
  • Споделям мнението на Идеми Дойдеми.Прочетох и други твои стихове,за да усетя атмосферата им. Специално за този -звучи като разговорна реч "Защо не можеш да обичаш,както аз обичам те,защо затворил си вратата.."Тоест като нареждане към самия човек -защо така ,защо си...но утре еди какво си. С хубави чувства коментирам,мисля ,че ще разбереш.Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...