Не съм момиче на повикване,
нито кукла на конци,
потърсих обич от сърцето ти,
но то отвърна „не”!
Влюбих се в теб до полуда,
а ти си толкова далеч,
защо сърцето ти не може
да бъде тук до мен.
Защо не можеш да обичаш,
както аз обичам те,
защо затворил си вратата
за всеки, който те желае.
Макар че знам добре,
някъде дълбоко ти си наранен,
ти си по-чувствителен,
даже и от мен.
Отвори душата си,
тя е нежна и добра,
покажи го на света!
Не го таи във теб,
после ще те заболи.
Знам, сега боли ме мен
и ще страдам до побъркване,
но утре ще отмине болката
и теб ще те боли до край!
© Антоанета Лазова Всички права запазени