23.03.2010 г., 22:37

Откровения

1.3K 0 8

Не съм момиче на повикване,

нито кукла на конци,

потърсих обич от сърцето ти,

но то отвърна „не”!

Влюбих се в теб до полуда,

а ти си толкова далеч,

защо сърцето ти не може

да бъде тук до мен.

Защо не можеш да обичаш,

както аз обичам те,

защо затворил си вратата

за всеки, който те желае.

Макар че знам добре,

някъде дълбоко ти си наранен,

ти си по-чувствителен,

даже и от мен.

Отвори душата си,

тя е нежна и добра,

покажи го на света!

Не го таи във теб,

после ще те заболи.

Знам, сега боли ме мен

и ще страдам до побъркване,

но утре ще отмине болката

и теб ще те боли до край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Лазова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, че осъзнаваш - болката ще отмине скоро и ще дойде радостта!
  • Неудържимо, разчувства ме!!!
  • Много искрено си го написала...болка е стиха ти!
    Поздрави!
  • Благодаря ти Евгения, знам че го пишеш от сърце, това съм чувствала когато съм го писала, объркана и сама.
  • Споделям мнението на Идеми Дойдеми.Прочетох и други твои стихове,за да усетя атмосферата им. Специално за този -звучи като разговорна реч "Защо не можеш да обичаш,както аз обичам те,защо затворил си вратата.."Тоест като нареждане към самия човек -защо така ,защо си...но утре еди какво си. С хубави чувства коментирам,мисля ,че ще разбереш.Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...