Откровено

Не зная още колко ми остава!

Ден ли, месец, или пък година!

Но бавно, бавно краят приближава

и той едва ли мене ще отмине!

Не съжалявам! Бях бохем. Така е.

През пръстите животът се изниза.

Лудувах, пиех, любех и това е

за оттатък входната ми виза!

Страдах, и обичах, и копнеех,

и болката във себе си стаявах.

Достатъчно ми беше, че живеех!

От себе си на другите раздавах !

Когато всичко се приключи зная:

ще бъда сам в студа и тъмнината.

Дано пък да ме приютят във Рая!

А може в Ада де гори душата?

Къде ли ще отида Господ знае?

Бохемството щом свърши на Земята

душата ми едва ли ще се мае?

Ще е свободна горе, в небесата!

Облаците с вятъра ще гони.

Ще танцува със дъжда в полята.

Сутрин капчици роса ще рони

и със тях ще буди тя цветята!

11.04.2021 г.